Кино Влайкова

Мария Влайкова е благородната дама и будител, построила на свой парцел и със свои средства един модерен за времето си „кинематограф“. Строежът започва през 1925 г. След завършването си салонът е застроен на площ от 330 кв.м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет от 300 души и е покрит с железобетонна плоча с идея в последствие да се издигне и втори етаж предназначен за настаняване на бъдещо квартално Народно читалище.

На 26 ноември 1925 г. г-жа Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на просвещението новостроящият се салон за устройване на ученически „Кинематогроф“, който след смъртта и да се използва за културно просветни цели.

При бомбардировките над София на 29 срещу 30 март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря заедно с целият инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира.

По-късно в изпълнение на част от завещанието на г-жа Влайкова, с Постановление №7 на Министерският съвет на Народна република България, от 06.04.1949 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“.

Днес Кино „Влайкова“ е най-старият действащ читалищен киносалон в България.