„- В какъв стил е Вашата къща?
- Никакъв. Мой. Естествено, повлиях се от Италия. Толкова години стоях там.
- Някога какво ще се стане с Вашите огромни ателиета?
- Други ще работят в тях. Аз направих къща не само за себе си.“
Из интервю на Христо Бръзицов с Андрей Николов за в-к „Литературен глас“, 1929 г.
Андрей Николов (1878 – 1959) „пренася“ италианския дух на своя столичен адрес – ул. „Любен Каравелов“ №15. „Червената къща” е построена през 1929г. не само за семейно огнище, но и като място за творческа дейност. След завръщането си от Рим, където живее и твори от 1914 до 1927г., очарованият от италианската градска среда скулптор Андрей Николов решава да построи в София свой дом-ателие – вълшебно място, което да съхрани духа на Италия, да създаде условия за щастлив живот на едно голямо семейство и да отговори на работните нужди на твореца. Още с изграждането си къщата се превръща в средище на интелектуалци и млади творци, с които Андрей Николов обменя идеи и споделя ателието си за работа.
С живота и творчеството си Андрей Николов създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българската модерна скулптура на XX век. След смъртта на Андрей Николов неговите наследници даряват дома-ателие на Министерство на културата за стопанисване и извършване на обществени и културни дейности. През 2004г. е открит Центърът за култура и дебат „Червената къща“, който се утвърждава като дом на независимите артисти в България и място, в което свободно се обсъждат най-важните и актуални социални, политически и културни въпроси. Днес сградата е паметник на културата с национално значение.
Източници:
Червената къща
Национална галерия