19:24
Тук живя и твори…

Къщата на Сърмаджиев

Къщата на Сърмаджиев
Квартал:    Център
Локация / GPS:    (42.69263086511462, 23.33594316924372)
Обекти в близост:    Ресторант "Естерхази"
Публичен обект / Частен обект:    Външен
  Къщата на Сърмаджиев
Къщата на адвокат Сърмаджиев (днес Резиденция на Турското посолство) се намира на бул. „Цар Освободител“, на ъгъла с ул. "Кракра" в София. Представлява богато и представително градско жилище, с подчертан бароков характер и елементи от ренесанс и рококо.

Необикновено красивата сграда е построена точно преди сто години – през 1903 г., за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев. Разкошната двуетажна къща съчетава модерния за началото на миналия век стил сецесион с елементи на барок, средиземноморски ренесанс и рококо, а архитектът на къщата отново е австриецът Фридрих Грюнагер и автор на къщата на Яблански. До построяването на новото турско посолство на сегашния бул. „Левски” през 1977 г. тук са работили турските дипломати, след което сградата става посланическа резиденция, която е била многократно ремонтирана, но помещенията не са преустройвани.

Самият Сърмаджиев е роден през 1860 г. в Болград, Бесарабия. След завършването на средното си образование, заминава за Букурещ и става бакалавър на правните науки в Букурещкия университет. а по-късно продължава образованието си в Сорбоната в Париж, където завършва с отличие и златен медал. Заема високи държавнически постове и след неговата смърт, сградата е владение на Посолството на Турция.

Красивата двуетажна къща съчетава модерния за началото на ХХ в. стил виенски имперски барок с елементи от рококо и средиземноморски ренесанс. Има впечатляващи фасади, а на ъгъла – кула с плосък покрив и тераса. Сградата е свидетел и на драматичния между основателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк и дъщерята на ген. Стилиян Ковачев – 21-годишната красавица Димитрина Ковачева, Мити, получила литературно и музикално образование в Швейцария. Кемал два пъти искал ръката на любимата си, но ген. Ковачев отказва и я сгодява за инженер от Русе. Димитрина се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. Ататюрк никога не забравя Мити и до края на дните си споделя: „Моите чувства останаха в България”.

Източници:
Момичетата от града