Славейкови дъбове

„Славейковите дъбове“ са олицетворение на приятно, но малко познато място, пропито с история. Официалното наименование на зелената площ е мемориален парк „Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков”. Градинката с двадесет и осемте 300-годишни дървета се намира в кв. „Лозенец” и през 1955г. е обявена за паметник на културата.

Семейство Славейкови купува градината през 1879г., когато след Освобождението се премества от Пловдив в София. Под сенките на вековните дървета Пенчо Славейков написва някои от най-хубавите си стихотворения. Там е и любимото място на литературния кръг „Мисъл”, в който членуват Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров. Петко и Пенчо Славейкови асоциират мястото с лично бягство, възможност за спокойствие, тишина и вдъхновение от природата.

Славейков възпява любовта си към дъбовете и желанието да векува до тях и след своята смърт в „Псалом на поета”, написан като писмо до любимата му Мара Белчева:

Другарко, хубав край на моя дял световен
ти дай: недей ме ти на чуждите оставя,
от тях да бъда аз при мъртвите заровен
на гробищата, плач душите де смущава.
Там на високий хълм, където с теб, с другари
обичах да седя в тих разговор унесен,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там де мълчанието пей дивната си песен.

Източници:
обекти;
Фондация Екообщност