Биологическият факултет

„Една сграда може да въздейства мощно, точно с простотата на своя стил.“ Тази идея внушава немският архитект Паул Бонац, при когото заминава на шестмесечно обучение арх. Георги Овчаров, спечелил обявения от Софийски университет конкурс за сграда на Агрономическия факултет. Бонац оказва силно влияние върху творческия почерк на Овчаров и през 1928 г. сградата на Агрономо-лесовъдния факултет (понастоящем Биологически факултет), намираща се на ул. „Княз Симеон Търновски“ (днес ул. „Драган Цанков“ №8), е реалност. Сградата е едно от първите творения на архитектурното бюро „Овчаров - Попов”. Изграждането й е получава финансова подкепа не само от държавата, но и от Рокфелеровата фондация, която до 1928 г. дарява 16 млн. лв. за довършване на главното здание.

Сградата се откроява със своя архитектурен стил, подчертан от използваните фугирани тухли като външна мазилка вместо хоросан. Фасадната облицовка е направена от фигурирана зидария, която не е използвана дотогава в България и придава различен облик. Овчаров вмъква и т. нар. „скрити арки“ – на пръв поглед стената изглежда равна, но при по-внимателно разглеждане тези елементи изпъкват. Различната визия е допълнена от високите и тесни прозорци на фасадата. Кулите и арките в екстериора и интериора създават атмосфера на средновековен замък. Вътре, особено около стълбищата, има истински лабиринт от кръгли и триъгълни ниши, просторни аудитории и кабинети, богата библиотека и музейни сбирки.

Не е случайна оценката на архитектурната колегия, която определя Агрономо-лесовъдния факултет като „първия най-смел пример за единство на интериор и екстериор у нас“. През 1998г. сградата е обявена за паметник на културата с национално значение.

---

Източници:
СУ "Св. Климент Охридски"
СУ "Св. Климент Охридски"
Уикипедия
ISofia