Гробът на Вазов

През далечната 1921г. Патриархът на българската литература е погребан с почести от целия български народ в центъра на София, в градинката зад църквата „Св. София“, където и до ден днешен се намира гробът му. Монументът представлява голям витошки камък, специално донесен от Витошките морени. Според слухове, точно върху този камък се е спирал за почивка Вазов по време на разходките си до Златните мостове, търсейки вдъхновение и уединение с природата. Пренасянето на 10-тонната скала, висока 2,5 метра и широка 1,5 метра предизвиква сериозни затруднения. Превозването й е осъществено с кола, теглена от три двойки биволи. Според тогавашната преса за целта е направен специален път с дължина от 4 км, като превозът до центъра на София отнема цели 18 дни. Върху камъка са издълбани единствено християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.

Иван Вазов е роден е на 27 юни 1850г. в град Сопот в семейство на средно заможен търговец. Твори в почти всички жанрове. Основните теми в произведенията му са любовта към Родината, към природата на България, както и победите на българите на бойното поле. Вазов не остава равнодушен към проблемите на България след Освобождение, както и към апатията на Европа към нелеката съдба на българския народ  през този период. Умира през 1921г. от сърдечен удар на 71 години.

Още приживе великият писател избира мястото, на което да бъде погребан. Най-важно за него било да има гледка към Витоша. Гробът е изключително скромен. Специалисти определят гроба на Вазов като паметник с огромно монументално и сакрално значение за всички, прекланящи се пред достиженията на българската литература.

Източници:
Български паметници
Столица.bg
literatours